Архив за ноември, 2006

Web Comics: Dull Comic & SinFest

Пет часа през нощта (то вече е сутрин май) и пиша, а утре съм на работа… Вижте какви жертви правя за вас… (Това е лъжа, разбира се, с цел да ви накара да се почувствате длъжници… не й се връзвайте).

Та сериозно… взех решение да поразширя малко тематиката на блога. Принципно бъгавият blogger освен всичките си бъгове и проблеми ме и ограничава по отношение на изложението, а WordPress – лесен, нелесен, няма да го науча, докато не ми опрат ножа – мързелът не мори, ми мъчи, е казал народът. Но какво пък – въпреки, че нямам спретнати категории, защо да не пиша за комикси, филми и книги?

Dull Comic

Dull Comic е българска история в картинки, създадена от Атанас Ласков (Sennin). Неговият “комикс” с нещо напомня за книгите на Пратчет. Става дума за нестандартно фентъзи, изпълнено с хумор и интересни идеи.

Главните герои са едно момче, което се изявява като изобретател, и две нахални момичета, които отвличат кораба му, за да избягат от мястото, в което живеят. Комиксът сякаш е правен за деца, доста е лек за възприемане, но под повърхността му са скрити много готини социални и философски проблеми.

Историята започва със сътворението на Света. Много ми хареса иронията и пародирането на религията в пролога (а и по-нататък). Забавен е начинът, по който Вездесъщият Безплътен замазва гафовете си, както и неговото безразличие към собственото му творение.

Хареса ми и изолираният свят, в който живеят героите – всички си стоят вкъщи по време на дъжд и се подчиняват на жриците на Вездесъщия Безплътен. Забранени са разни „излишни“ въпроси, съмнения, размишления и криввания от правия път.


От Disclaimer-а може да видите, че авторът подхожда със самоирония към своята творба, така че ако Dull Comic не ви хареса, трябва да се сърдите на мен, а не на него. Към историята всяка високосна година се добавя по една нова страница (но само ако авторът е на кеф), и като съм почнал с недостатъците – покрай новия дизайн на сайта беше поорязан вече съществуващ текст и картинки. Това не променя факта, че аз лично бих се радвал да подпомогна издаването на този шедьовър в книжка. След няколко месеца ще видим дали ще се отвори възможност да осигуря издаването й.

SinFest

Как да не се влюбя в комикс, в който главните герои са бог и дявола, момчето и момичето, и кучето и котката?
Хайде поред – отзад напред.

Pooch & Percy
Pooch е типично куче – емоционално, глупаво, и безкрайно предано на Господаря, който е малко божество за него. Котката Percy пък е коварна, потайна и дори гальовността й е част от манипулативните й планове. Тези двамата много ме забавляват.

Слик & Monique –

ами сексът за мен винаги е бил пример за това колко лош дизайнер е Господ. Та тука има повод да се посмеем с някои така характерни недостатъци на момчетата и момичетата – например Monique е нарцистична и обича да пазарува, а Слик е сексуален маниак и се стреми да проявява чувствителността на пън. Всъщност те двамата са големи симпатяги – пеят, пишат, разсъждават, и съм сигурен, че ще ги заобичате. Отгоре на всичко са и „най-добри приятели“, т.е. и двамата си нямат гаджета, близки са си, постоянно се мъкнат заедно, но пазят дистанция един от друг. Слик така й не може да очарова Monique, донякъде защото не би признал истинските си чувства към нея (макар че постоянно я подкача на сексуална тематика)…

Гледай сега как скапах всичко с това описание. Дори и за характерите им създадох погрешна представа. Трябва сами да видите каква невероятна ирония и забава с нещата от живота цари във почти всеки епизод с тяхно участие.

И накрая, Господ и Дявола.
Тука вече ще се поуча от грешката си – никакви анализи и преразкази, направо малко спойлери…

Господ е нахлузил на ръката си кукла на Дявола и се прави на него (за да му се подиграва, той често си прави куклен театър, за да се подиграва на героите). Наблизо минава Китайският дракон (той символизира източните религии). Драконът казва на Дявола – кукла, цитирам по памет:

„You know, just between you and me, you’re important. God needs you. Without you the whole thing would fall apart. You are the Yinn to his Yang. The Shiva to his Brahma.“

Куклата на Дявола (управлявана от Бог):
„That’s just some crazy eastern talk that I don’t understand. I’m just a punk-ass bitch.“

Драконът:
„Yes… but a VITAL punk-ass bitch!“

Айде пак, и тука се провалих с описанието… Просто разгледайте архива – вероятността да попаднете на нещо готино точно за вас е сравнително висока… Аз съм изумен от продуктивността на Tatsuya Ishida, на това, че толкова години за всеки ден е успял да измисли нещо, което да ме накара да се замисля или да се засмея.

Web Comics: Dull Comic & SinFest

Пет часа през нощта (то вече е сутрин май) и пиша, а утре съм на работа… Вижте какви жертви правя за вас… (Това е лъжа, разбира се, с цел да ви накара да се почувствате длъжници… не й се връзвайте).

Та сериозно… взех решение да поразширя малко тематиката на блога. Принципно бъгавият blogger освен всичките си бъгове и проблеми ме и ограничава по отношение на изложението, а WordPress – лесен, нелесен, няма да го науча, докато не ми опрат ножа – мързелът не мори, ми мъчи, е казал народът. Но какво пък – въпреки, че нямам спретнати категории, защо да не пиша за комикси, филми и книги?

Dull Comic

Dull Comic е българска история в картинки, създадена от Атанас Ласков (Sennin). Неговият “комикс” с нещо напомня за книгите на Пратчет. Става дума за нестандартно фентъзи, изпълнено с хумор и интересни идеи.

Главните герои са едно момче, което се изявява като изобретател, и две нахални момичета, които отвличат кораба му, за да избягат от мястото, в което живеят. Комиксът сякаш е правен за деца, доста е лек за възприемане, но под повърхността му са скрити много готини социални и философски проблеми.

Историята започва със сътворението на Света. Много ми хареса иронията и пародирането на религията в пролога (а и по-нататък). Забавен е начинът, по който Вездесъщият Безплътен замазва гафовете си, както и неговото безразличие към собственото му творение.

Хареса ми и изолираният свят, в който живеят героите – всички си стоят вкъщи по време на дъжд и се подчиняват на жриците на Вездесъщия Безплътен. Забранени са разни „излишни“ въпроси, съмнения, размишления и криввания от правия път.


От Disclaimer-а може да видите, че авторът подхожда със самоирония към своята творба, така че ако Dull Comic не ви хареса, трябва да се сърдите на мен, а не на него. Към историята всяка високосна година се добавя по една нова страница (но само ако авторът е на кеф), и като съм почнал с недостатъците – покрай новия дизайн на сайта беше поорязан вече съществуващ текст и картинки. Това не променя факта, че аз лично бих се радвал да подпомогна издаването на този шедьовър в книжка. След няколко месеца ще видим дали ще се отвори възможност да осигуря издаването й.

SinFest

Как да не се влюбя в комикс, в който главните герои са бог и дявола, момчето и момичето, и кучето и котката?
Хайде поред – отзад напред.

Pooch & Percy
Pooch е типично куче – емоционално, глупаво, и безкрайно предано на Господаря, който е малко божество за него. Котката Percy пък е коварна, потайна и дори гальовността й е част от манипулативните й планове. Тези двамата много ме забавляват.

Слик & Monique –

ами сексът за мен винаги е бил пример за това колко лош дизайнер е Господ. Та тука има повод да се посмеем с някои така характерни недостатъци на момчетата и момичетата – например Monique е нарцистична и обича да пазарува, а Слик е сексуален маниак и се стреми да проявява чувствителността на пън. Всъщност те двамата са големи симпатяги – пеят, пишат, разсъждават, и съм сигурен, че ще ги заобичате. Отгоре на всичко са и „най-добри приятели“, т.е. и двамата си нямат гаджета, близки са си, постоянно се мъкнат заедно, но пазят дистанция един от друг. Слик така й не може да очарова Monique, донякъде защото не би признал истинските си чувства към нея (макар че постоянно я подкача на сексуална тематика)…

Гледай сега как скапах всичко с това описание. Дори и за характерите им създадох погрешна представа. Трябва сами да видите каква невероятна ирония и забава с нещата от живота цари във почти всеки епизод с тяхно участие.

И накрая, Господ и Дявола.
Тука вече ще се поуча от грешката си – никакви анализи и преразкази, направо малко спойлери…

Господ е нахлузил на ръката си кукла на Дявола и се прави на него (за да му се подиграва, той често си прави куклен театър, за да се подиграва на героите). Наблизо минава Китайският дракон (той символизира източните религии). Драконът казва на Дявола – кукла, цитирам по памет:

„You know, just between you and me, you’re important. God needs you. Without you the whole thing would fall apart. You are the Yinn to his Yang. The Shiva to his Brahma.“

Куклата на Дявола (управлявана от Бог):
„That’s just some crazy eastern talk that I don’t understand. I’m just a punk-ass bitch.“

Драконът:
„Yes… but a VITAL punk-ass bitch!“

Айде пак, и тука се провалих с описанието… Просто разгледайте архива – вероятността да попаднете на нещо готино точно за вас е сравнително висока… Аз съм изумен от продуктивността на Tatsuya Ishida, на това, че толкова години за всеки ден е успял да измисли нещо, което да ме накара да се замисля или да се засмея.

Metronome

Преди да кажа каквото и да било:

Вижте това филмче – но го вижте СЪС ЗВУК и може да си спестите всичките ми приказки по-надолу. Вижте и ЧУЙТЕ този мрачен, странен свят на механизирана експлоатация, в който нещо изначално, нещо много надълбоко не е наред. Как да не се развълнувам от това какво ме очаква в него?

Но това филмче е с много лошо качество, затова най-добре свалете по-добра (евентуално) версия оттук.

А сега – приказките.

Metronome има доста необичаен замисъл. В нея трябва да записвате звуци, които героят чува по време на игра и да ги използвате по най-различни начини. Например с приятна, увличаща мелодия може да промените настроението и поведението на героите в играта. Шумовете могат да плашат, заблуждават или успокояват враговете ви. Звукът е и ключ за решаването на загадки. Ако запишете нечий глас, може да успеете да излъжете гласова ключалка. (Много устройства за разпознаване на личността в града работят на този принцип. Например, пътниците имат “гласови билети”). Друг пример за загадка е да запишете нечий разговор, който по-късно да използвате като компромат.

Ако не можете да намерите някакъв звук, може да си го създадете сами. Например може да търкулнете боклукчийска кофа надолу по стълбище, създавайки ужасен шум. Или да ядосате някого, той да ви се разкрещи и вие да запишете крясъците му.

След това може да се вживеете в ролята на тон-режисьор. Звуците могат да бъдат редактирани. Ако запишете как малко кученце лае и забавите звука, ще получите чудовищен лай. После само остава да изплашите някого с него. Редактираният звук може и да разрушава – може да счупи стъклата на прозорците, да нарани врагове и дори да събори цяла сграда.

Нашето момче се крие от механизиран стражар??!

В играта има и малки същества, наречени Metrognomes. Те може и някога да са били хора. Сега обаче са лишени от душа кукли, които приличат на Пинокио. Metrognomes са нещо средно между зомбита и роботчета и вършат черна работа. Може чрез подходящи звуци да ги накарате да свършат проста задача. Например да преместят предмет. Или пък самоубийствено да се хвърлят сред зъбни колела, по този начин задръствайки някаква машина.

А това какво е? Метрогномче върши черна работа?

Историята в Metronome избягва cut-сцените, и ще се разкрива по време на самия геймплей. За това ще помагат и разговорите с различни персонажи. Действието в играта се развива в мрачен град, населен с хора, странни роботи и същества. Машините имат много зъбни колела и използват въглища, изобщо технологиите напомнят за 19. век. Макар че голяма част от града в началото е недостъпен, сте свободни да изследвате виещите се улички, наклонените покриви и пренаселените апартаменти.

Но какъв е този град? Кой сте вие? Всъщност точно на тези въпроси ще трябва да си отговорите по време на играта. Героят среща момиче, наречено Нова. Тя го кара да се усъмни във всичко. Да се запита за това какъв е смисълът на живота в това място. Каква е целта на самия град? Към какво е насочен целият робски труд, който всички са принудени да извършват? И най-накрая – дали градът е истински? Какво всъщност представлява Корпорацията, която го притежава? И какво всъщност са жителите му, един от които е самият той?

щракни на картинката, няма да заболи!!
само ще я видиш в истинската й големина!!

Играта има доста стилна графика. Тя с нещо ми напомня за триизмерния куест Normality, в който също ставаше дума за антиутопичен свят, в който системата държи всички. Светът е изобразен по шантав и интересен начин, и сякаш е излязъл от страниците на комикс. Много ми харесаха самоходните камери (стил 19-ти век), които следят героя.

Историята все още е забулена в тайна. Ако имам някакви притеснения, те са свързани именно с някои нелогични (клонящи към мистика) елементи в нея. Чуйте само! Поробени от корпорацията деца, на които са откраднати душите, се превръщат в бездушни метрогномчета (вж. по-горе). Същите тези души се използват, за да движат механизираните полицаи. Освен това корпорацията притежава машина, която създава, цитирам, “идеи за светове”. Какво трябва да значи това? (Проблемът не е в лош превод или оскъдна информация, просто навсякъде срещам този абсурд). Макар че ако търся смисъл в тези изречения, мога да заложа на това, че играта ще е по-ирационална версия на Матрицата + разказ за експлоатация и опредметяване на хората в стил Oddworld.

Картинката казва:
„Щракни ме, за да ме видиш в по-голям размер, бибипец!!“

Вярвам, че това ще бъде една от малкото игри, които ще осмислят живота ми като играч през следващата година.

Metronome

Преди да кажа каквото и да било:

Вижте това филмче – но го вижте СЪС ЗВУК и може да си спестите всичките ми приказки по-надолу. Вижте и ЧУЙТЕ този мрачен, странен свят на механизирана експлоатация, в който нещо изначално, нещо много надълбоко не е наред. Как да не се развълнувам от това какво ме очаква в него?

Но това филмче е с много лошо качество, затова най-добре свалете по-добра (евентуално) версия оттук.

А сега – приказките.

Metronome има доста необичаен замисъл. В нея трябва да записвате звуци, които героят чува по време на игра и да ги използвате по най-различни начини. Например с приятна, увличаща мелодия може да промените настроението и поведението на героите в играта. Шумовете могат да плашат, заблуждават или успокояват враговете ви. Звукът е и ключ за решаването на загадки. Ако запишете нечий глас, може да успеете да излъжете гласова ключалка. (Много устройства за разпознаване на личността в града работят на този принцип. Например, пътниците имат “гласови билети”). Друг пример за загадка е да запишете нечий разговор, който по-късно да използвате като компромат.

Ако не можете да намерите някакъв звук, може да си го създадете сами. Например може да търкулнете боклукчийска кофа надолу по стълбище, създавайки ужасен шум. Или да ядосате някого, той да ви се разкрещи и вие да запишете крясъците му.

След това може да се вживеете в ролята на тон-режисьор. Звуците могат да бъдат редактирани. Ако запишете как малко кученце лае и забавите звука, ще получите чудовищен лай. После само остава да изплашите някого с него. Редактираният звук може и да разрушава – може да счупи стъклата на прозорците, да нарани врагове и дори да събори цяла сграда.

Нашето момче се крие от механизиран стражар??!

В играта има и малки същества, наречени Metrognomes. Те може и някога да са били хора. Сега обаче са лишени от душа кукли, които приличат на Пинокио. Metrognomes са нещо средно между зомбита и роботчета и вършат черна работа. Може чрез подходящи звуци да ги накарате да свършат проста задача. Например да преместят предмет. Или пък самоубийствено да се хвърлят сред зъбни колела, по този начин задръствайки някаква машина.

А това какво е? Метрогномче върши черна работа?

Историята в Metronome избягва cut-сцените, и ще се разкрива по време на самия геймплей. За това ще помагат и разговорите с различни персонажи. Действието в играта се развива в мрачен град, населен с хора, странни роботи и същества. Машините имат много зъбни колела и използват въглища, изобщо технологиите напомнят за 19. век. Макар че голяма част от града в началото е недостъпен, сте свободни да изследвате виещите се улички, наклонените покриви и пренаселените апартаменти.

Но какъв е този град? Кой сте вие? Всъщност точно на тези въпроси ще трябва да си отговорите по време на играта. Героят среща момиче, наречено Нова. Тя го кара да се усъмни във всичко. Да се запита за това какъв е смисълът на живота в това място. Каква е целта на самия град? Към какво е насочен целият робски труд, който всички са принудени да извършват? И най-накрая – дали градът е истински? Какво всъщност представлява Корпорацията, която го притежава? И какво всъщност са жителите му, един от които е самият той?

щракни на картинката, няма да заболи!!
само ще я видиш в истинската й големина!!

Играта има доста стилна графика. Тя с нещо ми напомня за триизмерния куест Normality, в който също ставаше дума за антиутопичен свят, в който системата държи всички. Светът е изобразен по шантав и интересен начин, и сякаш е излязъл от страниците на комикс. Много ми харесаха самоходните камери (стил 19-ти век), които следят героя.

Историята все още е забулена в тайна. Ако имам някакви притеснения, те са свързани именно с някои нелогични (клонящи към мистика) елементи в нея. Чуйте само! Поробени от корпорацията деца, на които са откраднати душите, се превръщат в бездушни метрогномчета (вж. по-горе). Същите тези души се използват, за да движат механизираните полицаи. Освен това корпорацията притежава машина, която създава, цитирам, “идеи за светове”. Какво трябва да значи това? (Проблемът не е в лош превод или оскъдна информация, просто навсякъде срещам този абсурд). Макар че ако търся смисъл в тези изречения, мога да заложа на това, че играта ще е по-ирационална версия на Матрицата + разказ за експлоатация и опредметяване на хората в стил Oddworld.

Картинката казва:
„Щракни ме, за да ме видиш в по-голям размер, бибипец!!“

Вярвам, че това ще бъде една от малкото игри, които ще осмислят живота ми като играч през следващата година.


Страници