Архив за октомври, 2006

Within a Deep Forest

В далечното бъдеще ужасна война е разрушила света такъв, какъвто го познаваме. Доктор Клише иска да отърве хората от проблемите им и да ги спаси от страданието им. Той възнамерява да реши задачата, като изтрие условието, т.е. като прати назад във времето бомба, която да заличи живота от лицето на земята.

Историята по-нататък е представена шеговито и губи мрачните си краски. И така, досега доктор Клише е направил два опита да създаде Бомбата, която ще замрази целия свят и ще покрие всичко с лед. Първият опит бил пълен провал, и резултатът от него бил една жива, енергична бяла топка, която изхвърчала нанякъде, та се не видяла. Вторият опит обаче се оказал успешен. Светът е в смъртна опасност… (И е по-добре да го вземете насериозно… Към края на играта дори посещавате бъдещето и когато видите гората, в която сте прекарали толкова време, и всичките й обитатели оковани в ледена прегръдка… тогава в тази замразена пустош ще ви се “смръзне” усмивката…) Кой, мислите, може да предотврати фаталното събитие? По абсурдно стечение на обстоятелствата, това е именно живата топка, която вече споменахме, и чиято роля поемате.
И така, Within a Deep Forest е малко логическo приключение, чийто главен герой е топче. Играта всъщност комбинира в себе си геймплея на две други игри, в които главните герои са топчета – Frozen Fruit Frenzy и Ballance. Те са оставили в мен само добри спомени. Нека да спомена накратко за какво става въпрос в тях.

В триизмерната, използваща съвременен физичен модел Ballance вие можехте да променяте материала, от който сте изградени – хартия, дърво или скала. Ето така като объл камък тежахте много и мостовете се срутваха под тежестта ви, а като лека смачкана хартиена топка се реехте по въздушни течения. Освен успокояваща атмосфера Ballance излъчваше философско послание – само с поддържане на баланса между формите си можехте да решите проблемите, без да пропаднете в бездната. В двумерната, безплатна Frozen Fruit Frenzy загадките пък идваха от пъстротата на околния свят. В FFF променяхте своя цвят – ако сте червени, например, може да преодолявате червени препятствия и да умирате от червени опасности (но не и от зелени например).

Та, както вече казах, Within a Deep Forest обединява геймплея на тези две заглавия, но добавя и нещо от себе си. Действието се развива в един цялостен свят (гора), в която топчето първоначално попада. В гората има проходи към други абсурдни светове (извънземен, природен, абстрактно – компютърен, кристална пещера, лунна фабрика за извличане на кашкавал и какви ли не други безумия). За да стигнете до тези чудати и забавни светове обаче, трябва първо да се сдобиете с нови форми за своята топка (за тях ще ви разкажа след малко).
Освен усещането за цялостна, свързваща другите нива гора, друг специфичен белег, който мога да посоча в WADF е, че тя е населена със странни създания. Вашето „общуване” със съществата в игрите в обичайния случай се свежда до споделяне на взаимния интерес да си видите сметката. Е, в Within a Deep Forest нещата стоят по-различно. Обитателите на света или са неутрални (вършат си своята работа), или ви помагат с различни съвети и информация… или дори ви дават нови материали за топчестото ви тяло. Тази дружелюбна атмосфера създава едно специфично усещане в играта. За да бъда напълно точен, трябва да спомена, че макар и много рядко, все пак има и същества, които не ви мислят доброто. Но те се открояват като изключения (и тогава просто трябва, без насилие, да се пазите от тях). А дори и в тези случаи може да примамите някои от тях да свършат нещо във ваша полза (да натиснат, отворят нещо и т.н.)
Нека сега да кажа малко повече за специфичните форми на вашето топче. Стъкленото топче по специфичен начин реагира на светлина (как, установете сами), но неговият недостатък е в това, че се троши, когато се блъсне в нещо с малко по-висока скорост. Металната ви форма пък е тежка (а тежките и леките предмети реагират различно на ветровитите зони в играта). Изобщо, разполагате с непознати в света на Ballance материали (желе, гума и т.н.), макар че не всички материали са интересни. Някои от тях са просто „ъпгрейд” (карат топката да скача по-високо, макар че така тя по-опасно рикошира от стените).

Друго интересно нещо в играта са илюзорните, абстрактни нива, в които правилата напомнят за Frozen Fruits. Там не материалът, а цветът на вашето топче е от значение. Ето така в плетеница от разноцветни „подове” и „стени” трябва да определите кой е реалният и кой не… или пък без да виждате помещението, в което сте, наблюдавайки само огледален негов образ от другата страна, трябва да си проправите път.

Разнообразието, историята, хуморът, разчупеният и логичен дизайн на околния свят бавно, но сигурно ме спечелиха. Искрено ви препоръчвам WADF. Тя е безплатна, и може да си я свалите от сайта на създателя й – Nifflas. Но за да я минете, ви трябват упоритост (изразходих много викове и псувни, докато стигна до края), а също и немалко пространствено и логическо мислене. Ако търсите алтернатива, Ballance е по-балансиран, а Frozen Fruit Frenzy – по-вкусен, така че може да опитате и тях.

Ядрото на статията е публикувано в списание Computer 7/8 2006

Within a Deep Forest

В далечното бъдеще ужасна война е разрушила света такъв, какъвто го познаваме. Доктор Клише иска да отърве хората от проблемите им и да ги спаси от страданието им. Той възнамерява да реши задачата, като изтрие условието, т.е. като прати назад във времето бомба, която да заличи живота от лицето на земята.

Историята по-нататък е представена шеговито и губи мрачните си краски. И така, досега доктор Клише е направил два опита да създаде Бомбата, която ще замрази целия свят и ще покрие всичко с лед. Първият опит бил пълен провал, и резултатът от него бил една жива, енергична бяла топка, която изхвърчала нанякъде, та се не видяла. Вторият опит обаче се оказал успешен. Светът е в смъртна опасност… (И е по-добре да го вземете насериозно… Към края на играта дори посещавате бъдещето и когато видите гората, в която сте прекарали толкова време, и всичките й обитатели оковани в ледена прегръдка… тогава в тази замразена пустош ще ви се “смръзне” усмивката…) Кой, мислите, може да предотврати фаталното събитие? По абсурдно стечение на обстоятелствата, това е именно живата топка, която вече споменахме, и чиято роля поемате.
И така, Within a Deep Forest е малко логическo приключение, чийто главен герой е топче. Играта всъщност комбинира в себе си геймплея на две други игри, в които главните герои са топчета – Frozen Fruit Frenzy и Ballance. Те са оставили в мен само добри спомени. Нека да спомена накратко за какво става въпрос в тях.

В триизмерната, използваща съвременен физичен модел Ballance вие можехте да променяте материала, от който сте изградени – хартия, дърво или скала. Ето така като объл камък тежахте много и мостовете се срутваха под тежестта ви, а като лека смачкана хартиена топка се реехте по въздушни течения. Освен успокояваща атмосфера Ballance излъчваше философско послание – само с поддържане на баланса между формите си можехте да решите проблемите, без да пропаднете в бездната. В двумерната, безплатна Frozen Fruit Frenzy загадките пък идваха от пъстротата на околния свят. В FFF променяхте своя цвят – ако сте червени, например, може да преодолявате червени препятствия и да умирате от червени опасности (но не и от зелени например).

Та, както вече казах, Within a Deep Forest обединява геймплея на тези две заглавия, но добавя и нещо от себе си. Действието се развива в един цялостен свят (гора), в която топчето първоначално попада. В гората има проходи към други абсурдни светове (извънземен, природен, абстрактно – компютърен, кристална пещера, лунна фабрика за извличане на кашкавал и какви ли не други безумия). За да стигнете до тези чудати и забавни светове обаче, трябва първо да се сдобиете с нови форми за своята топка (за тях ще ви разкажа след малко).
Освен усещането за цялостна, свързваща другите нива гора, друг специфичен белег, който мога да посоча в WADF е, че тя е населена със странни създания. Вашето „общуване” със съществата в игрите в обичайния случай се свежда до споделяне на взаимния интерес да си видите сметката. Е, в Within a Deep Forest нещата стоят по-различно. Обитателите на света или са неутрални (вършат си своята работа), или ви помагат с различни съвети и информация… или дори ви дават нови материали за топчестото ви тяло. Тази дружелюбна атмосфера създава едно специфично усещане в играта. За да бъда напълно точен, трябва да спомена, че макар и много рядко, все пак има и същества, които не ви мислят доброто. Но те се открояват като изключения (и тогава просто трябва, без насилие, да се пазите от тях). А дори и в тези случаи може да примамите някои от тях да свършат нещо във ваша полза (да натиснат, отворят нещо и т.н.)
Нека сега да кажа малко повече за специфичните форми на вашето топче. Стъкленото топче по специфичен начин реагира на светлина (как, установете сами), но неговият недостатък е в това, че се троши, когато се блъсне в нещо с малко по-висока скорост. Металната ви форма пък е тежка (а тежките и леките предмети реагират различно на ветровитите зони в играта). Изобщо, разполагате с непознати в света на Ballance материали (желе, гума и т.н.), макар че не всички материали са интересни. Някои от тях са просто „ъпгрейд” (карат топката да скача по-високо, макар че така тя по-опасно рикошира от стените).

Друго интересно нещо в играта са илюзорните, абстрактни нива, в които правилата напомнят за Frozen Fruits. Там не материалът, а цветът на вашето топче е от значение. Ето така в плетеница от разноцветни „подове” и „стени” трябва да определите кой е реалният и кой не… или пък без да виждате помещението, в което сте, наблюдавайки само огледален негов образ от другата страна, трябва да си проправите път.

Разнообразието, историята, хуморът, разчупеният и логичен дизайн на околния свят бавно, но сигурно ме спечелиха. Искрено ви препоръчвам WADF. Тя е безплатна, и може да си я свалите от сайта на създателя й – Nifflas. Но за да я минете, ви трябват упоритост (изразходих много викове и псувни, докато стигна до края), а също и немалко пространствено и логическо мислене. Ако търсите алтернатива, Ballance е по-балансиран, а Frozen Fruit Frenzy – по-вкусен, така че може да опитате и тях.

Ядрото на статията е публикувано в списание Computer 7/8 2006

Картинки 2

Работата в Gameloft кипи – скоро идва бетата на игричката за GSM-и, която правим. Художниците рисуват ли, рисуват pixel art. Тук идва мястото да споделя с вас творенията на Иван Коритарев (Drazen), които той ми подари (по-точно аз ги спасих от унищожение), и поради това нямам скрупули да ги покажа в блога си.

Това са „мотивационни“ залепващи се листчета, които красяха монитора му.
Всичко започва от осъзнаването на ужасната същност на пикселите…

Стига се чак до философски въпроси, засягащи самото битие…

Самите герои отказват да бъдат пикселизирани…



Едни от ключовите герои в играта ни са Зайци. За съжаление загубих картинката на едно зайче, което гледа ужасено как лапичката му става на квадратчета и крещи „GAAAH! Pixels are taking over my body!“

Но нищо, има много картинки, посветени на съпротивата на зайците…

И на страданието им…


В крайна сметка Иван стига до прозрението, че проблемът с пикселите може да се реши политически…

Впрочем аз изключително много скърбя за това, че французите решиха да отпадне единствения женски персонаж в играта – феята Ly. Сега кой ще е герой в еротичните ми фантазии? На нейно място сложиха едно грозно Teensie. Иван обаче, бидейки художник на това teensie, трябваше да се отнесе позитивно, за да го нарисува…
Хайде стига толкова от „кухнята“. Времето напредва и трябва да се връщам към работата…

Another World: Collector’s Edition

Another World (известен още като Out of this World) се появява през 1991-ва. Този шедьовър е проектиран, програмиран, анимиран и нарисуван от един-единствен човек – французинът Eric Chahi, чиито многостранни умения и интереси ми напомнят за Леонардо да Винчи.

Главният герой в AW е учен, който при провален експеримент за ускорение на частици се озовава в друг свят. След борба с враждебната природа бива хванат от местните и хвърлен в затвора. Оказва се, че е попаднал на планета, която е окована от някакъв диктаторски режим (който не знам защо ми навява асоциации с исляма – дали заради архитектурата, харемите или нещо друго). Нашият човек успява да се освободи от висящата клетка и да избяга заедно с един чуждоземен съкилийник.
И така, сценарият ви дарява с управляван от компютъра приятел, с който взаимно си помагате по време на цялата игра (идея, която по-късно се използва в игри като ICO, Prince of Persia: Sands of Time, Beyond Good and Evil и Galleon). До самия край вие зависите един от друг и всеки от вас осигурява свободата и живота на другия.

Трябва да спася заловения си приятел. Аз съм в задния слой на картинката.

Какво ще се случи, ако освободя зверовете от клетките им?

Освен това AW е страшно интерактивна (например пресушавате едно място, за да напълните с вода друго, така че, плувайки, да го прекосите – по-късно виждаме такъв тип пространствени загадки в игри като Tomb Raider).
Всяка ситуация в AW е уникална. Съществата и враговете също имат интересно (макар и скриптирано) поведение. Някои пазачи могат просто да бъдат заплашени с оръжие; също така можете чрез хитра измама да накарате враговете да свършат нещо във ваша полза! В други случаи може да използвате “хранителната верига” на зверовете в играта, за да не станете вие тяхна плячка. Светът около вас е убедителен, а не просто част от някакво ниво.

Аз хубаво си скачам по сталактитите, но какво ще правя с месоядното растение, което виси от тавана?

AW няма tutorial, затова ще си позволя да ви кажа малко повече за управлението. Ако задържите спусъка на вашия лазерен пистолет, той ще създаде около вас защитно поле; ако го задържите още повече, ще произведе мощен лъч, който разрушава защитни полета. Този деструктивен лъч разрушава и големи части от декора – което може да ви помогне (представете си – ако съборите скала, или откъртите сталагмит, каква мощна промяна върху нивото може да бъде това).

Спокойно, нищо страшно не се случва. Просто си презареждам оръжието в тази стая.

Новото издание (2006)
AW e една от първите игри с векторна графика (графика, използваща геометрични фигури, които могат и да създадат и илюзия за триизмерност). Нещо като flash игрите днес, но създадено от нулата преди 16 години. Именно тази иновативна за времето си технология е дала възможност да бъдат реализирани подобните на филм анимации и уникалната интерактивност на играта. И да ги събере в един мегабайт.
Също така благодарение на векторната графика не е проблем играта без прерисуване да бъде преиздадена в най-различни разделителни способности – оригиналната AW вървеше на 320 * 240, докато в настройките на тази “осъвременена версия” може да зададете дори 1024 * 1678!
Във висока резолюция играта изглежда много по-добре, макар че някои дребни не-векторни детайли (например настръхващата от статично електричество коса на героя, реализирана чрез пиксели) не съвпадат съвсем с гладкостта на всичко останало.
Има възможност да пуснете и нови, по-детайлни декори, но на мен тя не ми се нрави. Още помня как игри като Maniac Mansion, Imogen и Digger се сдобиха с “VGA” версия. Тези версии изглеждаха много по-грозно от оригиналните (за по-лоши монитори) версии, защото в тях имаше по-малко професионализъм и усет към детайла. И защото изобщо не съвпадаха със стила на оригинала (чрез малко пиксели да се пресъздаде материалността на нещо).
В конкретния случай с Another World, новите фонове също не се връзват със стила на играта (те са реализирани чрез растерна, а не чрез векторна графика), и именно заради това си карах със старите – макар и по-бедни на цветове, според мен са по-стилни.
В геймплея са оправени някои бъгове, някои изнервящо трудни ситуации са малко по-лесни, и местата, на които се появявате след смърт, са разположени по-нагъсто. Промените са към по-добро и не изменят цялостната трудност на играта. Загадките и нивата са си същите – ще има да им се чудите, ако ги виждате за първи път.
В заключение, новото издание на AW ме зарадва и искрено ви го препоръчвам.

Ядрото на тази статия е публикувано в списание Computer 10/2006

Another World: Collector’s Edition

Another World (известен още като Out of this World) се появява през 1991-ва. Този шедьовър е проектиран, програмиран, анимиран и нарисуван от един-единствен човек – французинът Eric Chahi, чиито многостранни умения и интереси ми напомнят за Леонардо да Винчи.

Главният герой в AW е учен, който при провален експеримент за ускорение на частици се озовава в друг свят. След борба с враждебната природа бива хванат от местните и хвърлен в затвора. Оказва се, че е попаднал на планета, която е окована от някакъв диктаторски режим (който не знам защо ми навява асоциации с исляма – дали заради архитектурата, харемите или нещо друго). Нашият човек успява да се освободи от висящата клетка и да избяга заедно с един чуждоземен съкилийник.
И така, сценарият ви дарява с управляван от компютъра приятел, с който взаимно си помагате по време на цялата игра (идея, която по-късно се използва в игри като ICO, Prince of Persia: Sands of Time, Beyond Good and Evil и Galleon). До самия край вие зависите един от друг и всеки от вас осигурява свободата и живота на другия.

Трябва да спася заловения си приятел. Аз съм в задния слой на картинката.

Какво ще се случи, ако освободя зверовете от клетките им?

Освен това AW е страшно интерактивна (например пресушавате едно място, за да напълните с вода друго, така че, плувайки, да го прекосите – по-късно виждаме такъв тип пространствени загадки в игри като Tomb Raider).
Всяка ситуация в AW е уникална. Съществата и враговете също имат интересно (макар и скриптирано) поведение. Някои пазачи могат просто да бъдат заплашени с оръжие; също така можете чрез хитра измама да накарате враговете да свършат нещо във ваша полза! В други случаи може да използвате “хранителната верига” на зверовете в играта, за да не станете вие тяхна плячка. Светът около вас е убедителен, а не просто част от някакво ниво.

Аз хубаво си скачам по сталактитите, но какво ще правя с месоядното растение, което виси от тавана?

AW няма tutorial, затова ще си позволя да ви кажа малко повече за управлението. Ако задържите спусъка на вашия лазерен пистолет, той ще създаде около вас защитно поле; ако го задържите още повече, ще произведе мощен лъч, който разрушава защитни полета. Този деструктивен лъч разрушава и големи части от декора – което може да ви помогне (представете си – ако съборите скала, или откъртите сталагмит, каква мощна промяна върху нивото може да бъде това).

Спокойно, нищо страшно не се случва. Просто си презареждам оръжието в тази стая.

Новото издание (2006)
AW e една от първите игри с векторна графика (графика, използваща геометрични фигури, които могат и да създадат и илюзия за триизмерност). Нещо като flash игрите днес, но създадено от нулата преди 16 години. Именно тази иновативна за времето си технология е дала възможност да бъдат реализирани подобните на филм анимации и уникалната интерактивност на играта. И да ги събере в един мегабайт.
Също така благодарение на векторната графика не е проблем играта без прерисуване да бъде преиздадена в най-различни разделителни способности – оригиналната AW вървеше на 320 * 240, докато в настройките на тази “осъвременена версия” може да зададете дори 1024 * 1678!
Във висока резолюция играта изглежда много по-добре, макар че някои дребни не-векторни детайли (например настръхващата от статично електричество коса на героя, реализирана чрез пиксели) не съвпадат съвсем с гладкостта на всичко останало.
Има възможност да пуснете и нови, по-детайлни декори, но на мен тя не ми се нрави. Още помня как игри като Maniac Mansion, Imogen и Digger се сдобиха с “VGA” версия. Тези версии изглеждаха много по-грозно от оригиналните (за по-лоши монитори) версии, защото в тях имаше по-малко професионализъм и усет към детайла. И защото изобщо не съвпадаха със стила на оригинала (чрез малко пиксели да се пресъздаде материалността на нещо).
В конкретния случай с Another World, новите фонове също не се връзват със стила на играта (те са реализирани чрез растерна, а не чрез векторна графика), и именно заради това си карах със старите – макар и по-бедни на цветове, според мен са по-стилни.
В геймплея са оправени някои бъгове, някои изнервящо трудни ситуации са малко по-лесни, и местата, на които се появявате след смърт, са разположени по-нагъсто. Промените са към по-добро и не изменят цялостната трудност на играта. Загадките и нивата са си същите – ще има да им се чудите, ако ги виждате за първи път.
В заключение, новото издание на AW ме зарадва и искрено ви го препоръчвам.

Ядрото на тази статия е публикувано в списание Computer 10/2006

Drawn To Be Alive

Във форума на Artline ми направи впечатление подписът на
2-D:

Той ми напомни за една игра, за която исках да ви разкажа от месеци, но така и не се стигаше до това.

Drawn to be Alive се разработва от френски студенти като mod за Unreal.
В играта се разказва за това как един учен е открил начин да накара двумерните рисунки да оживеят. Крайният резултат обаче е, че те са затворници, които се излагат в галерии за забавление на хората или им се продават като домашни любимци.

Главният герой е несполучлива рисунка, която успява да избяга, преди да бъде унищожена и изхвърлена… Ала той е просто плоска, мъничка хартийка в нашия огромен, триизмерен свят. Все пак това му дава някои предимства – може да се рее по вятъра, който му е едновременно враг и приятел, може да влиза в тесни процепи (под вратата, под изтривалката, в страниците на книга) , и дори да се крие в други картини (плакати, графити и т.н.)

В DTBA много впечатлява физиката, както и цялостното усещане от това, че сте друго същество. Дори и обичайни действия от другите игри тук изглеждат необичайно. Например, когато се крие, героят залепва гръб за стените, но като казвам „залепва“, имам предвид, че се лепи за тях в буквалния смисъл на думата. За да се търкаляте, пък се сгъвате на хартиена топка. Опасностите като животни, хора и вещества също са по-различни – трябва да видите как горите в огъня или омеквате във водата. Препятствията пред малкото човече са най-различни: горящи фасове, лепкави дъвки, гълъби, игриви деца (които може и да ви пуснат)…

Героят се свързва и с други бегълци, спасява и други затворници и те заедно кроят план как да съществуват в този чужд за тях свят или да създадат свой собствен.

Та така с френските студенти. Не е учудващо, че са точно французи – французите са майстори на action-adventure игрите – веднага се сещам за Little Big Adventure, Beyond Good and Evil, Flashback, Another World

Можете да видите и филмчето, което за съжаление така и не намерих начин да вградя директно тук:

Drawn To Be Alive TRAILER

Вижте го, вижте го! Когато видите играта в движение, всичките ми думи и картинки ще се окажат излишни.


Допълнения и пояснения:
– DTBA още не е създадена. Като всеки некомерсиален проект, и този крие опасността да не бъде завършен поради мързел или заетост на създателите му. Ако науча за ново развитие по него, ще ви сьобщя.
– Публикувах по-пълно представяне на играта в сп. Computer и в сьответствие с нея осъвремених текста тук.

Drawn To Be Alive

Във форума на Artline ми направи впечатление подписът на
2-D:

Той ми напомни за една игра, за която исках да ви разкажа от месеци, но така и не се стигаше до това.

Drawn to be Alive се разработва от френски студенти като mod за Unreal.
В играта се разказва за това как един учен е открил начин да накара двумерните рисунки да оживеят. Крайният резултат обаче е, че те са затворници, които се излагат в галерии за забавление на хората или им се продават като домашни любимци.

Главният герой е несполучлива рисунка, която успява да избяга, преди да бъде унищожена и изхвърлена… Ала той е просто плоска, мъничка хартийка в нашия огромен, триизмерен свят. Все пак това му дава някои предимства – може да се рее по вятъра, който му е едновременно враг и приятел, може да влиза в тесни процепи (под вратата, под изтривалката, в страниците на книга) , и дори да се крие в други картини (плакати, графити и т.н.)

В DTBA много впечатлява физиката, както и цялостното усещане от това, че сте друго същество. Дори и обичайни действия от другите игри тук изглеждат необичайно. Например, когато се крие, героят залепва гръб за стените, но като казвам „залепва“, имам предвид, че се лепи за тях в буквалния смисъл на думата. За да се търкаляте, пък се сгъвате на хартиена топка. Опасностите като животни, хора и вещества също са по-различни – трябва да видите как горите в огъня или омеквате във водата. Препятствията пред малкото човече са най-различни: горящи фасове, лепкави дъвки, гълъби, игриви деца (които може и да ви пуснат)…

Героят се свързва и с други бегълци, спасява и други затворници и те заедно кроят план как да съществуват в този чужд за тях свят или да създадат свой собствен.

Та така с френските студенти. Не е учудващо, че са точно французи – французите са майстори на action-adventure игрите – веднага се сещам за Little Big Adventure, Beyond Good and Evil, Flashback, Another World

Можете да видите и филмчето, което за съжаление така и не намерих начин да вградя директно тук:

Drawn To Be Alive TRAILER

Вижте го, вижте го! Когато видите играта в движение, всичките ми думи и картинки ще се окажат излишни.


Допълнения и пояснения:
– DTBA още не е създадена. Като всеки некомерсиален проект, и този крие опасността да не бъде завършен поради мързел или заетост на създателите му. Ако науча за ново развитие по него, ще ви сьобщя.
– Публикувах по-пълно представяне на играта в сп. Computer и в сьответствие с нея осъвремених текста тук.


Страници