Блог за игри, които докосват сърцето и ума
Важна е не действителността, а проекцията й.
Оживяла картина на Ешер.
Ооо-кей?
Тази концепция дълбоко обижда чувството ми за правилност и справедливост. Ядосан съм, страх ме е и отказвам да я играя. Умът ми просто отказва да работи по този начин, което ми показва как сам си поставям ограничения.
ENJOY…
WordPress не позволява качване на филчмета извън YouTube.
Ето линк с по-добро качество:
http://www.gametrailers.com/player/21881.html
И едно друго:
Открих една оригинална като замисъл flash игра. Казва се GROW. Мислех да ви разкажа какво правите в нея, но най-добре е да го откриете сами.
Все пак няколко думи. GROW е игра без главен герой. Също като в поредиците HAPLAND и The Incredible Machine вие сте по-скоро божество, което е извън системата, което гледа света отвън и трябва да направи нещо в него, справяйки се с определен логически проблем (хммммм…. дори божеството е подвластно на правилата на света, така че явно светът е първи).
Как протече срещата ми с поредицата GROW. Ами… най-напред си пуснах GROW CUBE и се пулих известно време, не успявайки да разбера какво се случва на екрана и има ли поне зрънце рационалност в това, което правя. Всъщност беше доста забавно, че не разбирам CUBE, и беше доста забавен пътят, по който най-накрая почнах да вдявам какво се иска от мен.
После пуснах най-първия GROW (онзи с геометричните същества в гората) – той ми се стори по-разбираем и го минах. Минах и GROW RPG, което също има много оригинална концепция. За GROW CUBE и за най-сложния GROW (който май не е и толкова интересен като другите) не ми остана време (работа, работа, самота, работа, работа). Всичко на всичко играх само 40 минути. Ще трябва да се върна и да ги доиграя някой ден.
HAP
[hæp] щастлива случайност, късмет
HAPLESS
['hæplis] a ост. нещастен, злочест, злополучен
HAPLAND
[hæplænd] компютърна игра, чието действие се развива в странен, смешен, абсурден и опасен свят
Hapland e от онези игри, за които се пише трудно. Първо, защото не би трябвало да ви разказвам почти нищо за нея, за да не ви развалям изненадата (а цялата игра се крепи на изненади, разкрития и хумор). И второ, защото тя трудно може да влезе в някакъв шаблон и да се опише със спретнати, подредени изречения.
Но нека опитам. Hapland с нещо напомня за The Incredible Machine. В тази стара игра навързвахте обекти в работеща система – например мишката се опитва да стигне сиренцето, но пада и включва фенерче, неговата светлина попада в лупа и запалва фитила на оръдие, то изстрелва топка, която… и т.н., схващате идеята. Разликата е в това, че в Hapland oбектите нямат истински (симулирани) свойства, като в ТIM, а всичко е предварително измислено и скриптирано от автора. За сметка на това взаимодействията са толкова неочаквани, смешни, оригинални, че просто не подлежат на описание.
Какво ли няма да намерите в тази игра! Крадливи чудовища, буболечки, заврели се в електрозахранването, птици, които изпълняват ролята на куриери, мушици, които разсейват човеците, камбани, чието звънене привлича вниманието на същите тези човеци, катапулти, кучета с моторни резачки (!!!), риби, рибари с въдици и какво ли още не. Целта е да обедините всичката тази сган, да създадете работеща система и да постигнете целта си. Но най-вероятно единственото, което ще постигнете, е злощастна участ за злочестите обитатели на нивото. Ще ви подскажа, че за да минете играта, трябва да ги запазите живи, но това никак не е лесно.
Мислейки за трудността на Hapland, си спомням за една логическа задача, за която Айнщайн е казал, че може да бъде решена само от 5% от населението на Земята. Вярвам, че повечето читатели на този блог могат да я решат, като това не оборва думите на Айнщайн – защото тези читатели просто са част именно от тези 5%.
Ситуацията с Hapland e същата. Въпросната flash-базирана игра има 3 части (нива), като всяко следващо ниво става все по-невъзможно от предишното. Въпросните нива заемат само един екран и се минават за около 5 минути, ако знаете решението, но на мен ми трябваше близо месец (!!!) за да открия всички взаимодействия и да ги навържа логически след това. Усещането, че може и никога през живота си да не стигна до решението само ме подтикваше да упорствам, да мисля и да си създавам всякакви шантави теории. Hapland така силно ви мотивира да докажете, че не сте обикновен Сульо или Пульо, че сте един от онези, които могат да стигнат до финала със силата на собствения си ум. Освен това тя е идеална за осмисляне на времето ви в офиса, защото в нея лесно се влиза и лесно се излиза.
Думите ми обаче само умъртвяват прекрасното усещане от играта. Просто вижте картинките, идете на http://www.foon.co.uk/farcade/ и се потопете в Hapland. Както ще установите, тя е правена на flash от 18 годишен ученик, който обаче е надминал много професионални дизайнери. В Интернет вече дори има и клонинги, които неуспешно се опитват да копират творението му, като например Industrial Place Thingy.
Статията е публикувана в списание Computer 5/2006
